"Сирените от Титан" на Кърт Вонегът

 

Сирените от Титан на Кърт Вонегът

 

Издателство: Кръг
Превод от английски: Владимир Германов
Корица: Милена Вълнарова

Трябва да призная, че започвам текста си с известна доза притеснение. Предстои ми да пиша за теми като мястото на човека във вселената, смисъла на живота, свободната воля, но повече от всичко искам да избегна отегчителната сериозност. За Вонегът не бива да се пише учебникарски, защото така е невъзможно да се предаде настроението, което създават неговите книги. Няма да резюмирам в конкретика историята, защото ще ви отнема част от удоволствието ако решите да се впуснете в тази космическа одисея. Затова и ще ви помоля да не гледате на този текст като на ревю, а по-скоро като на хаотичните впечатления на един читател.

Купих си романа още на Панаира на книгата през юни. Беше единствената книга, която исках да си взема, но както обикновено се случва преди да стигна до нея се сдобих с куп други. Лятото ми премина в четене на пиеси и така и не започнах романа, който така ми беше привлякъл вниманието. Трябваше да стане студено и мрачно навън, да се озова в хладното ми общежитие , въоръжена с юрган, книги и кафе. Прочитайки началото на първа глава, разбрах че ще оцелея. През следващите страници ме споходи едно чувство, което ми беше липсвало, а именно усещането, че мога да прекарам с конкретна книга часове. През тази година прочетох и други хубави книги, но стила на писане винаги ми идваше тежък и бързо се насищах. Затова и се превърнах в един по-лежерен читател.

Сирените от Титан ми припомни какво е да плуваш спокойно в историята, без да се страхуваш, че ще потънеш, а просто да се наслаждаваш на плавността, с която се разгръща сюжета.

Една част от вас сигурно се питат защо до тук не казвам нищо съществено за самата книга. Вероятно защото най-яркото ми впечатление е тази завладяваща меланхолия, която ми остави финала и която не искам да ме напуска.

Аз възприемам Малахия Констант като пълна противоположност на класическия протагонист. Той няма воля да търси отговори на въпросите, които го занимават, няма желание да се доказва като личност. Живее повърхностно и нещастно. Но Уинстън Наймс Ръмфорд има други планове за него. Вкарва го в поредица от травмиращи преживявания, за да достигне на края до извода, че смисъла на човешкия живот, без значение кой го контролира, е да се обича някой, който може да бъде обичан.

Романът иронизира идеята за свободната воля на човек. Нито един от героите не е свободен в действията си. Всеки е част от малък или по-голям план, на който не може да се противопостави. Но има ли съвършен план? Не. И тук идва забавната част при, която трябва да приемем участта си със смирение.

Какво казва Малахия Констант, когато се завръща на Земята като Космичически скиталец, своеобразен Иисус пред насъбралата се тълпа: Станах жертва на поредица събития, както всички останали.

Кой не се е чувствал по подобен начин? Използван, с употребена „свободна воля“?

Сирените от Титан е пародия на всички истории, които издигат върховни човешки идеали като смелост, жертвоготовност, доброта, себеотричане. Иронизира най-голямото ни и естествено човешко желание да оставим нещо след себе си.

Героите на Вонегът са завършени егоисти, често изплашени, объркани и самотни в безкрайната вселена, вечно неудовлетворени, но и душевно богати, защото могат да грешат, да страдат и да обичат.

Случи се това, което не исках. Текстът бавно, но сигурно се плъзна в посока на мелодрамата. Спирам до тук като ви оставям моите любими откъси откнигата тук и се надявам ако не моя текст, то поне те да ви подтикнат да разгърнете страниците на Сирените от Титан.