Из първа глава на "Сирените от Титан"

Сега всеки знае как да открие смисъла на живота у себе си.

Но човечеството не винаги е било толкова щастливо. Преди по-малко от столетие мъжете и жените не са можели да проникнат лесно в ребусите, скрити у тях.

Не са били в състояние да назоват дори и един от петдесет и трите портала към душата.

Шарлатанските религии са били голяма работа.

Човечеството, непознаващо истините, скрити във всяко човешко същество, гледало навън, непрекъснато се стремяло навън. От този стремеж навън то се надявало да научи кой всъщност е отговорен за цялото сътворение и за какво изобщо е това сътворение.

Човечеството изпращало своите агенти винаги навън, все навън. В крайна сметка ги запратило в открития космос, в безцветното, безвкусно, безтегловно море на външното.

Запратило ги като камъни.

Тези нещастни агенти открили това, което на Земята се намирало в изобилие — кошмарна безсмисленост, без край. Печалбата от космоса, от безкрайното външно, била тройна — празна героика, долнопробна комедия и безсмислена смърт.

И външното, най-накрая, загубило въображаемата си привлекателност.

Останало да се изучи единствено вътрешното.

Само човешката душа останала terra incognita.

Това било началото на добротата и мъдростта.

Какви са били хората в онези времена, с все още неизследвани души?

Това, което следва, е истинска история от Кошмарните векове, случила се горе-долу между Втората световна война и Третата Голяма депресия.

Имаше тълпа.