Литературно четене на клуб "Писмена"

 

Този текст ще започне шеговито, като по някое време ще направи един рязък завой и в него ще започне да се говори за важни неща. Така че имайте търпението да ми изтърпите смешките. Знаете, че сериозността не ми отива.

С котката на Шрьодингер се завърнахме от планинското ни приключение, аз почти без спомени, той с твърде много спомени. Изгорели от слънцето, изморени от динамичната ни младост, но ентусиазирани в развиването на блога ни се озовахме на провелото се вчера литературно четене на клуб „Писмена“. Събитието се проведе на втория етаж на Националната библиотеката, където има просторна тераса, идеална за провеждането на подобен тип мероприятия. Настанихме се комфортно на дървените столчета и зачакахме. Стана ясно, че събитието ще протече по следния начин: поканените автори четат свои стихотворения, а после водещата им задава въпроси.  Ето, няколко кратки откъса от „интервютата“, които ме накараха да се усмихна и дори да се засмея, не особено възпитано.

Водеща: Разкажи ни за твоята първа книга.

Автор 1 (категорично): Към днешна дата я смятам за излишно претенциозна.

Водеща (вече притеснено): Ами, там нямаше ли един  цикъл за родината?

Автор 1 (с още по-категоричен тон, заявяващ „Не искам да го водя“ този разговор): Да, цикълът за родината е единственото, което харесвам от тази книга.

/Водещата към Автор 2, като вече е разтревожена дали ще се получи събитието./

Водеща: А ти какво си спомняш от преживяванията около първата ти книга?

Автор 2: Дълго време се чудих нужна ли ми е тази книга? И бях убеден, че не ми трябва… Ето и сега се чудя дали да пия вода и не зная, но ако ми предложат ще пия… И все пак книгата е събитие, което те изгражда като автор и те кара да погледнеш по нов начин на текстовете ти.

Водещата продължи да задава на гостите си въпроси свързани с това кои са личностите, които са ги вдъхновили и какво е мнението им за тенденциите в съвременната литература.

Аз ще се съглася с две от мненията на Иван Ланджев като ги коментирам през призмата на моя опит. Той каза, че при много от младите автори липсва собствен почерк и илюстрира примера си: ако разместиш имената на авторите на стихотворенията на последната страница на някое издание за литература, няма да има значение, никой няма да се усети. Това за съжаление е един твърде реалистичен пример. Когато преди няколко месеца разгръщах книги със съвременна българска поезия в библиотеката, имах подобно усещане. И тогава попаднах на неговото стихотворение Портрет на съпругата и вярата ми се възвърна.

Той също така говори за прагматизма при съвременните младежи. Като човек, който обича да си общува с хора от различни възрасти, мога да потвърдя, че хората от по-предишно поколение често се обръщат към мен и коментират моята възраст по един замечтан начин. Спомнят си как и те са били на тези години и са мечтаели, и са идеализирали света и изобщо не ми вярват, когато им кажа, че никой от моите приятели не идеализира света и не живее с илюзии. Няма да споменавам бройката на връстниците, които ме питат учудено: Какво се надявате да постигнете с този блог? И недоумението им, когато разберат, че го правим заради лично удоволствие и желание да се развиваме в писането.

Преди продължа с коментара на събитието ми се струва редно да дам имената на всички поканени автори: Валери Валериев, Иван Ланджев, Йорданка Белева и Марианна Георгиева - кликнете на името, за да се запознаете с тяхната поезия.

Събитието протече спокойно, но ми се струва, че би могло да се направи много по-интерактивно и не толкова статично. Моята препоръка към организаторите е друг път да дават възможност и на публиката да задава въпроси и разговорът да не стои само като опит за телевизионно интервю, а да преминава плавно в дискусия.

Една болна тема… По принцип съм си казала, че в този блог няма да пиша за мода, защото това не е моята тема, но ми е трудно да се въздържа. Както бе написала Мина в блога си преди време: Обличайте се! И е напълно права. Както не можем да отидем на поход с балната си рокля, така и не върви да сме на културно събитие по плажна рокля и чехли. Нищо задължително няма. Вярвам, че дрехите трябва да се подбират спрямо събитието и че те могат да изразяват добър или лош вкус.

Най-приятният момент за мен бе финала на събитието, когато Иван Ланджев прочете своето есе за езика. Слушайки го, успях да се отърся от битовизмите на ежедневието си. Припомних си, че има вечни неща, които са по-големи от мен и вас, и това е плашещо, но и вдъхновяващо, защото всички ние сме част от тях.

Галерия: котката на Шрьодингер