Порочно правосъдие
След първия ми материал, посветен на българския сериал" ПОРТАЛЪТ", който можете да прочетете тук, продължавам да пиша за кино. Може би кино в общия смисъл, защото някои не биха се съгласили, че сериалите могат да бъдат такова. И все пак заглавието, за което се отнася днешния текст, заслужава поне малко внимание.
Това е австралийският
сериал "Порочно правосъдие"/"Rake". Не съм очаквал да
срещна толкова ирония по телевизията. Обикновено програмите са пълни с
криминални истории, които предъвкват едни и същи сюжети и те карат единствено
да потънеш в дивана пред телевизора, държащ телефона в едната ръка, докато
гледаш мърдащите картинки с половин поглед, защото знаеш какво ще се случи.
Без да ви развалям
удоволствието от гледането ще разкажа основното. Главният герой е Клийвър Грийн
– адвокат, голям инат с много остро и непремерено чувство за хумор. От една
страна е неговата успешна кариера, където той измъква клиентите си по
всевъзможни абсурдни начини, фокусирайки се върху най-малката подробност в
делото, докато не изкара съдията извън нерви. Впоследствие той се забърква в
такива авантюри, че напук на всички мнения влиза в политиката с единственото обещание
да не прави нищо. От другата страна е неговият личен живот, който е в пълен
безпорядък, а близките му трудно го понасят. Накратко казано, никой не иска да
е около Грийн, но всеки има нужда от него.
Вече споменах за
иронията, която много ми допадна. Всъщност няма епизод от сериала, който да не
е пародия на личния или обществения живот. Безпардонността на режисьора Питър
Дънкън стига дотам, че да ожени сина на Клийвър Грийн за бившата проститутка на
баща му. Останалите герои също не отстъпват на Грийн по своята комичност. Ето
един епизод с неговия шофьор, който след голяма вечеря се усамотява с една от
домакините:
- Не, не мога. Наистина
не мога.
- Защо?
- Имам
съпруга и две любовници. Баща ми винаги казваше, че три е щастливо число.
Коментари
Публикуване на коментар