ПОРТАЛЪТ

В неделя БНТ излъчи финалния епизод на новия минисериал ПОРТАЛЪТ. Бих го определил като смел опит от страна на телевизията за създаване на драматичен сериал с елементи на фантастика. Поправете ме, ако греша, но това е първият сериал, който разчупва границите на заплетените взаимоотношения на съседи, полицаи, пожарникари или лекари и ни пренася 40 години назад във времето. Всъщност сюжетът се развива паралелно в настоящето – 2019г., и през 1979г. А преди да започна с коментара ще представя накратко основното действие, така че ВНИМАНИЕ, СПОЙЛЕРИ!

Първи епизод започва с вечеринка в клуб Яйцето. След изпълнението на живо младата певица се оттегля, но в коридора е приклещена от мъж, чието нежелано внимание е привлякла. На помощ идва младият преподавател по физика - доцент Димо Троянов с благозвучния прякор Джингиби. Следва сбиване, в което Димо праща в безсъзнание своя противник и е принуден да избяга от милицията. Доцентът успява да стигне до стария кабинет на ректора, чийто зазидан балкон представлява магически портал за пътуване във времето. Той минава през него и се озовава в 2019-а година. В паниката от бягството Димо стига до дома на сестра си и семейство Боневи без да осъзнае, че е преминал напред във времето. Пред вратата го открива племенникът му Крум, криминален психолог, който му разкрива съдбата на семейството. В настоящето всички мислят Димо за безследно изчезнал. Бащата на Крум, висш полицай, също умира при неясни обстоятелства, докато разследва убийството на певицата Жана Янева. Ако това не ви е достатъчно, дръжте се. Тъй като доцентът не може да се върне в Народната република, двамата решават да го крият в настоящето като защитен свидетел, с уговорката да избягва срещи с членовете на семейството. Все пак той изглежда както преди четиресет години и ще ги шокира. А междувременно Крум се поддава на идеята да се върне назад във времето и да спаси и баща си, и певицата, както и да направи възможно завръщането на Джингиби. След пет епизода и много сцени на соц носталгия той почти успява да изпълни мисията си – баща му оцелява, вуйчо му се „прибира вкъщи“, но певицата все пак е убита.

Ще започна с играта на актьорите, която ми хареса – не забелязах недостатъците на някои от другите български сериали. Несъмнено емблематично за продукцията е участието на Татяна Лолова, в оказалата се за нея последна роля на леля Зорка. Нейният образ внася много цвят в моментите, когато се сблъсква със замисления Крум.

Но играта на актьорите не е всичко. Основното предизвикателство пред режисьорите е да пресъздадат достоверно София от края на седемдесетте. С избора на заставка, която да показва архивни кадри на БНТ от града близо две минути, те създават очакването да видим повече от стара София в сериала. Но не успяват да ни заблудят напълно, че сме се пренесли в миналото. Сцените на открито са малко и показват актьорите в близък план. При всяка от тях камерата е под напрежение да не мръдне встрани и да заснеме някой автентичен магазин лавка от 70-те. А панорамните кадри изцяло отсъстват. От друга страна оформянето на социалистически интериор много се отдава на екипа - виждаме стари телевизори, ретро полилеи и всякакви малки вещи, които допълват атмосферата.

Въображението на сценаристите на ПОРТАЛЪТ достига нови върхове. Кой от вас би се сетил да вкара в романтична връзка доцент по физика, преминал четиресет години напред, с негова бивша студентка, понастоящем по-възрастна от него, само за да осъзнае колко я обича и като се върне в миналото да ѝ предложи? Но те ви предупреждават и за голямата грешка, която можете да допуснете при пътуване във времето - не променяйте миналото, току виж на тръгване сте криминален психолог, а се връщате като известен бизнесмен.

И като минахме на забавните моменти от сериала, ето няколко любими намигвания, за които всеки си е мислил щом стане дума за пътуване във времето:

- да свали всички печеливши числа от тотото и да ги даде на познат в миналото;

- да си покаже новата западна запалка на другарка на входа на университета и даже да ѝ я подари;

- да открадне песен на Орлин Горанов няколко години, преди да я изпее за пръв път, за да впечатли приятелката си (става въпрос за „Светът е за двама“);

- да си вземе лаптопа, смартфона и скритите камери в епохата на соца, за да проведе истинско разследване;

И не на последно място искам да похваля ролята на дядото с билетите от лотарията. Явно сериалът е имал нужда от глътка свежо финансиране, за да го накарат да вика в соц градинката, че сега е моментът за апартамента.