The Party

Не, това не е поредния ни опит с котката на Шрьодингер да се социализираме. Но ако сте нови в блога и ви се чете нещо в посока: The feel of being invited to party and not having fun, малко самореклама тук.

Изправена съм пред огромното предизвикателство да ви представя филм, чиито сюжет трябва максимално да резюмирам, за да изпитате удоволствие от гледането му. Действието се развива в дома на Джанис, която най-сетне се е добрала до поста на министър и е решила да събере група близки приятели, с които да полее повода. Това напомня ли ви на някой друг филм? Точно така- Перфектните непознати, който доби световна популярност и впоследствие направиха испанска, турска и каква ли още не версия. Общото между двата филма е, че хората, които са поканени на партито имат несподелени тайни, които разбира се ще излязат наяве в най-неподходящия момент и ще внесат смут. В италианския филм акцента пада върху смартфоните и вредата, която те нанасят върху човешкото общуване. Идеята му е ясна: Хора, говорете помежду си. Не допускайте животът ви да си побира в едно устройство, чиято липса да ви прави по-тревожни или поне си дайте сметка колко жалко изглежда това от страни.

Във филма, за който аз ще пиша, The Party, не се откроява толкова ясно изразена поука. Единственото, което прави режисьорката Сали Потър е да пита зрителя до колко познава най-близките си хора и може ли да твърди с положителност, че знае за всичките им тайни.

Надявам се, че четейки предишните редове не сте останали с впечатление, че това е някоя драма. Филмът е комедия, но това не е типичния плосък хумор. Имаме оригинални и добре пресъздадени характери на персонажите. Чернобелите кадри допринасят за изграждането на напрежението във филма, а то е високо от първата до последната минута.

Какъв е този не плосък хумор? Ще дам един от диалозите, който ме разсмя особено много. Той се води между две жени, които са във връзка от дълго време.

Джини: Не мога да повярвам, че си спала с този космат изнасилвач.

Марта: Той не е особено космат, а и не всички мъже са изнасилвачи. Мислех, че сме престанали с този начин на мислене. Мъжете не са ни врагове.

Хи-хи, аз бих добавила, че не само не са ни врагове, но са и едно чудесно развлечение. Стига да не гълтаха толкова много време, щеше да е супер.

Споменах по-рано за напрежението във филма, което държи нас зрителите в очакване за това как ще се развие историята. Ще се опитам да намеря тангото от финалните надписи, защото то най-точно предава настроението на филма и да ви го оставя тук.

Филмът е идеален ако искате да се разсмеете след дълъг и изморителен ден, но не ви се гледа типичната романтична комедия. Моята оценка за The Party е 6.5 и е близка до тази в IMDB. Да, когато говорим за филми е важно да броим и стотните.