Естела/Круела

 

! Текстът съдържа спойлери !

Тъй като с котката на Шрьодингер се насоциализирахме, решихме да се върнем към изоставената ни идея за кино вечери.

След като една вечер към три сутринта му изпратих трейлъра на филма, беше ясно че ще започнем с него. „Една вечер към три сутринта“ е съчетание, което обяснява как аз възприемам времето и защо то никога не ми стига.

Филмът започва със сцени от детството на Естела - момиче с особена коса, което подобно на нас  с котката на Шрьодингер не съумява да се социализира в училище. Изключена е още през първия срок и това принуждава майка ѝ  и нея да заминат за Лондон. По пътя се отбиват до загадъчен замък, където майка  ѝ трябва да свърши нещо неотложно. И тук всичко се обърква, защото майката на Естела намира смъртта си и нашата главня героиня остава сираче. Но идва следващия ден и Естела среща в парка своите нови приятели - две момчета, които са със сходна на нейната съдба. Тримата заживяват заедно и се научават да се грижат един за друг. Но през всичкото това време Естела не се отказва от мечтата си да бъде моден дизайнер. И тъй като съдбата или сценаристите са на нейна страна, скоро тя среща баронеса фон Хелман - доказала се дизайнерка, която интуитивно усеща таланта ѝ и веднага я наема. Оказва се, че баронесата е всъщност нейната майка, която е искала да се отърве от новородената си дъщеря. А същевременно невинната и сладка Естела се превръща в изисканата, елегантна и властна Круела. Какъв изненадващ обрат, дами и господа.

Макар филмът да е една семейна комедия, в сценария са заложени две идеи, които все пак позволяват един по-задълбочен анализ на героите.

Знаем за вечния конфликт между желания образ, този с който искаме да ни идентифицират и реалния, този с който ни разпознават. Любопитното при Естела е това, че тя решава този вътрешен конфликт, приемайки изцяло самоличността на Круела. Филмът завършва с погребението на Естела. Там един от нейните приятели плаче. А другият го успокоява: Нали знаеш, че тя не е точно мъртва. Но в известен смисъл Естела умира. Нейните качества като скромност, толерантност, наивност не са потребни на Круела, която от момента на срещата си с баронесата иска да упражнява власт над хората.  Това е и, което задържа нас като зрители пред екрана. Ако за Естела е възможно да стане Круела и да всява смут из града, то за нас не е.  Ние можем да имаме друга идентичност само във виртуално пространство. А конфликтът между виртуалното и реалното ни Аз е нещо, което е познато на всеки човек, навлязъл в света на Интернет.

Вътрешният конфликт на баронесата е не по-малко интересен. В страха си, че може да бъде детронирана, е готова да поръча убийството на собственото си дете. И когато разбира, че съдбата се е усмихнала на Естела и тя е жива, безкрайно талантлива и носи нейния хъс, тя за кратко изпитва симпатия към нея. Но както самата тя ѝ казва: Между теб и мен, избирам себе си.

На филма му липсва дълбочина. Много от идеите не са развити и затова драматичните моменти минават някак между другото и не докосват зрителя. Комедията преобладава и драматичният монолог на Ема Стоун, когато тя се обръща към починалата си майка, за да ѝ каже, че е взела решението да стане Круела, стои като кръпка.

Но пък със зрънчо Lotto (това е платена реклама, ще ми изпратят цял кашон със зрънчо, така че не ме съдете.) и готин приятел като котката на Шрьодингер, филмът е предпоставка за добро прекарване на вечерта.

Саундтракът е на Florence+The Machine и също си заслужава.