Пясъчният безкрай "Дюн"

Cover - Nino Cammarata

Дълго време не се бях впускал в четене на научна фантастика. Идеята за Дюн дойде от bluebird, която предложи да се запознаем с книгата, преди да изглеждаме новия филм, излязъл тази есен. И така се получи това двойно ревю.

Книгата ме впечатли с интригата, героите и пейзажите, които описва. Основното чувство, което остави у мен Дюн е на един пясъчен безкрай. Историята разказва за династията на Атреидите, която е изпратена на пустинната планета Аракис. Там ще трябва да контролира производство на подправката мелиндж - най-цененото вещество в империята. Условията на планетата са враждебни дори към местното население - липсата на вода тегне над единствения град на планетата, а отвъд защитната стена пясъчните червеи атакуват всеки, който наруши покоя им. Това може да изглежда като борба за оцеляване срещу планетата, но постепенно се оказва точно обратното - търсене на единство с нея.

Дюн е труден за екранизация по няколко причини. Най-напред е обемът на книгата и множеството детайли, с които е изграден нейният свят. Книгата завършва с речник, който съдържа цялата територия на вселената - имена на планети, племена, ритуали и приспособленията, които използват космическите народи. С това изобщо не искам да кажа, че книгата е трудна за четене, напротив - разказът върви много плавно и терминологията само допълва чувството за реалистичност на този свят. Следваща трудност са многото сюжетни линии, които се преплитат в историята. Всяка от тях добавя нов пласт от идеи. Именно това ме накара да погледна на историята по нов начин. И накрая идва една характерна черта на романа - съсредоточаването върху вътрешния свят на човека. Голяма част от действието всъщност са борбите на героите със самите себе си и изпитания на волята им. Може би най-известната реплика от романа е мантрата на училището Бин Джезърит: Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение.

Не мога да скрия разочарованието си от екранизацията на Вилньов. Да, филмът следва сюжета на романа и намесата на режисьора върху историята и героите е минимална. Въпреки това от многопластовата история е останал предимно екшънът. Освен това на филма му липсва ясната кулминация и развръзка. Сцените са еднакво внушителни и натрупващото се напрежение не намира своя връх, в който да остави място на различна емоция. Направи ми впечатление, че подходът на снимане е еднообразен. В много кадри излишното движение на камерата не оставя време на очите да си починат. Трябва да отбележа, че музиката на Ханс Цимер страхотно предава атмосферата на Дюн – в нея се открива богатството на тази вселена. Но като част от филма и тя има същия недостатък – на моменти е натрапчива.

Финалната реплика Това е само началото ми остави чувството, че съм гледал двучасов трейлър. И това може да се окаже вярно след заявката на Вилньов, че ще прави продължение на филма.