Dinner in America

Copyright - Beth Morris

Здравейте познати и непознати читатели на Celebrate weirdness,

Това е може би най-дълго отлаганото ми ревю за блога. Изгледах филма преди три дена и от тогава имам идеята, но срещнах препятствия от различен характер- шоколадово мляко Бор-Чвор, което ме нокаутира безжалостно, приключение из пловдивските улици, непреодолима сънливост. А филмът е действително хубав и заслужава да научите за него и да му отделите времето от 1 час и 46 мин.

Dinner in America е нов прочит на класическата романтична комедия. Сюжетът се различава от познатите ни шаблонирани такива като: срамежливата гимназистка се влюбва в лошото момче, което всъщност има добро сърце; атрактивният женкар води разгулен начин на живот, но се променя в мига, когато срещне НЕЯ- правилната и единствената. Тези филми вече сме ги гледали.

Пати и Саймън са така чаровни, защото са изтъкани от недостатъци. Дори можем да стигнем и по-далеч като кажем, че те са маргинализирани от обществото, в което живеят. Непрекъснато съдени и отхвърляни, те намират утеха в пънк музиката, която в основата си е бунт. Срещу какво се бунтува пънк музиката? Един от онези въпроси, на които може да се отговори и с десет страници, и с едно изречение и пак няма да има голямо значение, защото пънкът или го носиш, или не разбираш защо онези се дерат така.

Но нека bluebird да опита като една скрита пънкарка… Пънкът се бунтува срещу посредствеността в отношенията, разговорите, мечтите. Пънкът разобличава лицемерието на институциите, на лидерите, на изкуствено създадените телевизионни идоли. Пънкът е начин да се заявиш: Аз съществувам! Пънкът е средство да изкрещиш: Вие всички сте затънали в лайна, а гнусните ви самодоволни физиономии ме отвращават. Пънкът дава вярата, че борбата не е безсмислена, че свободата на духа е постижима, че има и няма смисъл едновременно.

Пати живее в един кошмар подобно на всички нас. Тероризирана от съучениците си, неуважавана от работодателя си и игнорирана от семейството си, тя изкарва целия си гняв, танцувайки на пънк в стаята си вечер преди да заспи. Саймън е момчето, което вместо да срещне разбиране е получило само критика от страна на семейството си. Вътрешната празнина е засилила гнева му и той е решил, че е ок да се държи като задник с повечето хора. Пънкът събира тези двама странници, които не се нуждаят от много думи, за да се почувстват близки. Любовта им е така привлекателна, защото е лишена от каквато и да е било клишираност. Неопитни с любовното чувство, тяхната любов е по-искрена от тази, която ни рекламират известните двойки инфлуенсъри.

Оставям ви тук песента, която е написала Пати за Саймън, за да почувствате атмосферата на филма. Като се надявам, че моите думи и музиката за филма ще ви накарат да искате да се потопите в любовната история на двамата пънкари.

С кликове любов, bluebird

P.S. Режисьорът Адам Ремайер има и един филм, наречен The Bunny Game. Приятелски съвет- не гледайте трейлъра в три посред нощ. Ако в резюмето на филм пише, че той разказва за хероиново зависима проститука, която бива отвлечена и измъчвана от сериен убиец- голяма е вероятността действително да става въпрос за мъчения, сексуален тормоз и други позитивни неща.