Erasmus Trips Bulgaria - връх Ботев/pic Botev

 БГ

Първият ми пътепис... Впечатленията са много, а не знам дали ще успея да ги споделя всичките. Надявам се снимките да допринесат за пресъздаване на емоциите от похода.

И така, в петък следобед се качихме на автобус, който ни закара до северния подход към върха от град Априлци. От там трябваше да направим кратко изкачване до хижа Плевен, в която да преспим. Пътят обаче се оказа по-дълъг от очакваното и бяхме там по тъмно. Сложихме челниците и започнахме да катерим. Въпреки, че беше почти пълнолуние по-голямата част от пътя минаваше през гора и едва когато излязохме на поляната пред хижа Плевен успяхме да се насладим на лунната светлина.

Чувствах се комфортно в хижа Плевен. В нея се помещава просторна столова с тераса и изглед към връх Ботев. На вкопания минусов етаж е направена уютна библиотека, която даже си има пиано.

Ще напиша какво ни очакваше на втория ден според маршрутните табели - 3,5 часов поход до върха и още 2ч до хижа Рай. Да, ама не съвсем - добавете още няколко часа. Пътеката към върха се изкачва право нагоре по ски пистата, минава през малка горичка и излиза на върха на една скала. От там зимният маршрут се разделя и продължава по билото, а летният минава по склона отдолу. Следва дълъг, сравнително равен участък, в началото на който има чешма. След това вода има отново чак на хижа Рай. Пейзажът наоколо е разнообразен - полегати склонове, отвесни скали и кулата на станцията на връх Ботев. Това е доста заблуждаващо, защото тя през цялото време ви се струва близо, но всъщност има поредица от стръмни изкачвания преди да се достигне.

На върха си починахме и се приготвихме за втория участък за деня. Тогава чух водача да споменава "тарзановата пътека". След малко разбрах защо се нарича така - това е една много тясна ивица, която криволичи плътно до скалите, а от другата страна склонът се спуска почти отвесно и цялата пътека е покрита от пързалящи се камъни.

Ще превъртя лентата до настаняването ни в хижа Рай. В нея условията не са толкова добри, колкото в хижа Плевен, но е разположена на по-красиво място - под скалите на Райското пръскало. Другата местна атракция бяха конете, които не само се разхождаха около хижата, но и идваха да си похапват от вечерята ни.

Третия ден също не беше лишен от преживявания. Лежерното ни слизането до Калофер изведнъж прасна в екстремно, бързо ходене , защото трябваше да хванем влака до София.

Не липсваха комични моменти. Понеже не всички се познавахме, не бяхме сигурни кой е чужденец, и няколко пъти ми се случи този разговор:

Турист: So, how it's going?

Котката на Шрьодингер: Well, I feel a little tired.

Турист: Where are you from?

Котката на Шрьодингер: Sofia.

Турист (с неразбиращ поглед): Where?

Котката на Шрьодингер: Sofia.

Турист: Ама ти си българин ли, така кажи.

Ходенето на походи си е истинско приключение. И въпреки умората и напрежението накрая се чувствате заредени с енергия и удовлетворени от това, че сте изпълнили целта си.

FR

Violà mes premiers carnets de voyage... Mes impressions sont beaucoup je ne sais pas si je réussirai à les partager toutes. J’espère que la galerie aidera à créer les émotions du voyage.

Vendredi après-midi, nous sommes montés au bus qui nous a conduit jusqu’à le commencement du sentier à Apriltsi. De là, nous devions faire une courte montée vers le chalet Pleven où nous devions dormir. Mais la route s’est avérée plus longue qu’attendu et nous sommes arrivés il faisait noir. Nous avons sorti les torches et nous nous sommes mis en marche. Bien que la lune fût presque pleine, la plus longue partie du chemin passait à travers une forêt et nous avons pu nous réjouir de son clair seulement quand nous étions sortis à la clairière devant le chalet.

Je me sentais confortablement dans le chalet Pleven. Il comprend une salle de manger spacieuse qui donne sur une terrasse avec une belle vue vers le pic Botev. Au sous-terrain il y avait une bibliothèque commode qui a même un piano.

Je vais écrire ce qui nous attendait la deuxième journée d’après les enseignes sur la route – 3h 30 de marche jusqu’au pic et encore 2h jusqu’à chalet Raï. Mais pas tout à fait – ajoutez quelques heures de plus. Le sentier commence par l’escalade d’une piste de ski, traverse un petit bois et conduit à un rocher. Depuis se sépare la route d’hiver qui suit la crête de la montagne et la route d’été qui va le long de la pente. Il suit un chemin bien égal dont au début il y a une fontaine. La possibilité suivante de verser d’eau n’est qu’au chalet Raï. Le paysage autour est très divers – des pentes douces, rochers à pic et la tour de la station au pic Botev. Et c’est assez trompant parce que tout le temps elle vous semble proche mais en effet il y a une succession de montées avant de l’atteindre.

Au pic, nous nous sommes reposés et préparés pour le reste du jour. Là, j’ai entendu le guide parler du « sentier de Tarzan ». J’ai compris sous peu ce qu’il avait en vue – c’est une bande étroite qui serpente les rochers et de l’autre côté une pente forte. De plus, le sentier est recouvert de pierres empêchant la marche.

Je vais passer directement à notre arrivée à chalet Raï. Elle ne propose pas des conditions si bonnes que le chalet Pleven mais elle se trouve dans un endroit plus pittoresque – au pied du jet d’eau Raï. L’autre attraction locale étaient les chevaux qui, à part d’aller autour du chalet, venaient de temps en temps manger de notre dîner.

La troisième journée n’était pas dépourvue d’aventures. Notre descente légère vers Kalofer s’est vite transformée en marche rapide parce que nous devions prendre le train pour Sofia.

Il y avait aussi des situations comiques. Puisque nous ne nous connaissions pas tous, nous n’étions pas sûrs qui vient de l’étranger, j’ai eu quelques fois cette conversation :

Touriste: So, how it's going?

Le chat de Scrödinger: Well, I feel a little tired.

Touriste: Where are you from?

Le chat de Scrödinger: Sofia.

Touriste (un peu confu): Where?

Le chat de Scrödinger: Sofia.

Touriste (en bulgare): Ben alors, dis-le, tu es bulgare.

C’est vraiment une aventure de faire des randonnés. Et malgré la fatigue et la tension, à la fin vous vous sentez pleins d’énergie et contents du fait que vous avez atteint votre but.